С военен ритуал в Сопот честват 166 години от рождение на ге...
С боен обред в Сопот ще честват 166 години от рождението на военачалник Георги Вазов. Церемонията по отдаване на респект и поднасяне на венци и цветя се провежда от Община Сопот и в нея ще взе участие представителна рота на 61-ва Стрямска бригада. Проявата е обичайната и ще се състои утре, на 5 януари, понеделник, от 11:00 часа пред паметниците на генералите Георги и Владимир Вазови.
Георги Минчов Вазов е български и съветски офицер, генерал-лейтенант, боен министър.
Георги Вазов е роден на 17 януари, 5 януари остарял жанр, 1860 година в Сопот. Той е 5-о дете в фамилията на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Георги Вазов е брат на писателя Иван Вазов, лекаря Кирил Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, политика Борис Вазов. Баща е на режисьора Александър Вазов и чичо на политика Иван Вазов.
При започването на Балканската война през есента на 1912 година Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за шеф на военните известия и превоза.[1] На 22 ноември* става боен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари* е шеф на Източния бранш при Одрин, който управлява и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е високомерен.[1] На неговия сектор са завладяни първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и други Участва в пленяването на Шукри паша. За присъединяване си във войната военачалник Вазов е награден с медал „ Св. Александър “ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 година във военното министерство.
На 12 март 1913 година в 8 ч. 30 м. след пладне генерал-майор Георги Вазов – шеф на българските войски, обсаждащи Одрин в източния бранш издава своята забележителна заповед № 2887 за офанзива и преодоляване фортовете на крепостта. Точка 6 от нея е останала в историята, тя и гласи:
„ Трѣбва да се помни, че въ тази нощь е належащо да се рѣши сѫдбата на Одринската крѣпость.
Връщане назадъ нѣма!
Противникътъ трѣбва да бѫде сломенъ!
Напрѣдъ ни чакатъ популярност и миръ, назадъ – непочтеност и смърть! "
След започването на Междусъюзническата война (1913) Георги Вазов е назначен за министър на войната в държавното управление на Стоян Данев (11 – 17 юли* 1913 г.) и в държавното управление на Васил Радославов (17 юли-4 септември* 1913 г.) и е нараснал в генерал-лейтенант.[1] Подава оставката си поради политически разлики и се уволнява от армията.
Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 година в София.Тленните му остатъци са сложени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е заровен в Централните софийски гробища.
Георги Минчов Вазов е български и съветски офицер, генерал-лейтенант, боен министър.
Георги Вазов е роден на 17 януари, 5 януари остарял жанр, 1860 година в Сопот. Той е 5-о дете в фамилията на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Георги Вазов е брат на писателя Иван Вазов, лекаря Кирил Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, политика Борис Вазов. Баща е на режисьора Александър Вазов и чичо на политика Иван Вазов.
При започването на Балканската война през есента на 1912 година Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за шеф на военните известия и превоза.[1] На 22 ноември* става боен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари* е шеф на Източния бранш при Одрин, който управлява и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е високомерен.[1] На неговия сектор са завладяни първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и други Участва в пленяването на Шукри паша. За присъединяване си във войната военачалник Вазов е награден с медал „ Св. Александър “ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 година във военното министерство.
На 12 март 1913 година в 8 ч. 30 м. след пладне генерал-майор Георги Вазов – шеф на българските войски, обсаждащи Одрин в източния бранш издава своята забележителна заповед № 2887 за офанзива и преодоляване фортовете на крепостта. Точка 6 от нея е останала в историята, тя и гласи:
„ Трѣбва да се помни, че въ тази нощь е належащо да се рѣши сѫдбата на Одринската крѣпость.
Връщане назадъ нѣма!
Противникътъ трѣбва да бѫде сломенъ!
Напрѣдъ ни чакатъ популярност и миръ, назадъ – непочтеност и смърть! "
След започването на Междусъюзническата война (1913) Георги Вазов е назначен за министър на войната в държавното управление на Стоян Данев (11 – 17 юли* 1913 г.) и в държавното управление на Васил Радославов (17 юли-4 септември* 1913 г.) и е нараснал в генерал-лейтенант.[1] Подава оставката си поради политически разлики и се уволнява от армията.
Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 година в София.Тленните му остатъци са сложени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е заровен в Централните софийски гробища.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ